Валеше. Ситен , студен , отвратителелен дъжд. Но освен на мразовитият вой на вятъра всеки звук в планината бе заглъхнал. Продължаваше да вали... Ефирна мъгла се стелеше наоколо. Внезапно отекна звук от подковани копита. Разнесе се необуздано конско цвилене. По една от многото планински пътеки се зададе конник. Той яздеше черен жребец. Бе загърнат в черен плащ , имаше прилепнали под коленете черни кожени ботуши. На безименният пръст на лявата си ръка носеше сребърен пръстен на който имаше наглед съвсем обикновен черен камък. Но ако някой се вгледаше по внимателно би забелязал изобразени на камъка две змии преплетени над пламък. Конят бе изморен. Кървава пяна покриваше красивата муцуна , а мускулите на животното час по час птръпваха все по - често. Но това не интересуваше Клемент. Единственото нещо, което направи за животното бе че го остави да си почине около минута. След като предцени , че се е забавил достатъчно Хайма заби пети в слабините на жребеца и просъска :
-Към „сечището”!
След тези думи животното пое с удвоени усилия. Не беше изминал и половин час когато Хайма достигана целта си - горска поляна , която по незнайно каква причина наричаха "Сечището". Клемент слезе от коня и погледна небето - имаше пълнолуние. Той се усмихна криво застана по средата на поляната , обърна се на юг и се провикна :
- О, мъртви души! Чуйте вика ми! Събудете се от вечния си сън и ме очаквайте!!! Защото аз съм вашият господар! - студеният му глас се смеси с вятъра и се понесе към най - близкото гробище. Гробището на онова малко градче на юг.
" Започна се " помисли си Хайма и се запъти към онова малко градче .
Индекс 
Пет Ное 09, 2007 9:24 pm